Вгледай се в лицата на войниците
от архивните кадри,
в пробитите им черепи
от витрините на музеите
и в очите им ще прочетеш
другата истина...
СЛЕД БОЯ
Приличаха на грешници възкръснали
ония, оцелелите след боя...
А мъртвите - земята ги прегръщаше
без разлика за чужди и за свои.
И в ужас ням очите тъпо гледаха
как слизаше от знамето разнищено
в окопите им - кървава - победата -
така желана!... И така излишна.
А после тя си тръгваше със залеза,
отиваше си - светла и голяма -
като пожар, в просторите запален...
Илюзиите свършваха. И само
едно небе - над изтока и запада,
над сълзите, цветята и куршумите,
едно небе, прегърнало земята,
оплакваше човешкото безумие...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.