Туптящи слепоочия -
до лудост.Контрастите изгубват
свойта видимост...
* * *
Ще надживеем тежкото пробуждане,
привикнали полека с мисълта,
че утрото лекува от илюзии,
скрити във косите на нощта...
Ще оцелеем - както оцеляват
улучени от мълнии дървета...
И облакът на птиците прощава,
задето го разкъсват със крилете си.
Така и ти ще ми простиш, навярно,
след много бели истини в косите,
на прага на онази нощ коварна,
която ще засипе с пръст очите ни...
Но не сега... Сега е още рано
и още тайни устните ми крият,
и от любов звездите са пияни,
а чашите са пълни със магия...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.