Боли, боли, боли...
Тишината приижда на тъмни вълни -
вече нямаш ръце и лице, и очи...Не боли.
* * *
Самотата е хищница.
Изпълзява внезапно
от тихите ъгли на стаята,
от очите на мъртви ключалки,
вратите залостили,
от стрелките на кротко заспалия
стенен часовник,
от студения, ням телефон...
Тя е гладна
и иска сърцето ти.
Залъжи я със нещо.
Подхвърли й трохите
от своите вчерашни спомени,
топлината на снощния сън
със очи на момиче,
подари й цветче
от покълнала, крехка надежда.
Всичко свое й дай...
Но не й подарявай
сърцето си...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.