Кратък писък -
дълга тишина...Така в накъсан ритъм
диша болката...
РАКОВО ОТДЕЛЕНИЕ
Те умират съвсем прозаично -
между мръсни чаршафи и болка.
Тях и Господ не ги обича,
а човеците - още по-малко.
Покрай тихите болнични стаи
часове се изнизват на пръсти.
Непосилно далече е раят
и душите оттук не възкръсват.
Ако в някоя утрин мъглива
като майка смъртта ги прегърне,
те, за всичко простили на живите,
я последват спокойно и мъдро
и на земните пазви във мрака
търпеливо лежат и ни чакат...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.