Провикнал се Каин:
- О, Господи!
Защо прие жертвата на брат ми Авел,
а моята не прие?
Нима не ти дарих най-доброто
от плодовете на земята?
Нали и двамата сме твои деца?...Но Господ мълчал.
Понякога и боговете не знаят отговора.Каин посегнал към ножа...
ПРОКЪЛНАТА КРЪВ
В моите вени тече
прокълнатата кръв
на много предишни изгубени поколения.
Колко роби и колко предатели е откърмила
тази малка земя...
И нито един гений.
Докато човечеството е рисувало,
вдигало революции и мечтало,
докато е съграждало Лувъра,
Версай и Кьолнската катедрала,
моите мъдри предци са робували
на съдбата си с примирение
и покорството им се е струвало
философия на спасението...
Затова аз сега съм
несвободен човек -
като птица, в кафеза на своята бедност заключена
и не мога -
във края на двайсети век -
нищо повече да получа,
освен трохи, от трапезата на света отронени
и подхвърлени милостиво...
И този отровен, мъглив хоризонт,
който бавно и сигурно ме убива...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.