Ние сме сенки,
които се обличат
с малко вятър.Кристиан Бобен
* * *
През стъкленото пространство
очите ти ме докосват плашещо.
Очите ти ме изпиват бавно,
на глътки, като горчива чаша
с пелин - отлежал и тежък,
от избите на душата...
Докато с теб си говорим нещо,
незначително като вятър...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.