Господ също е самотен
върху покрива на света.
* * *
Преминават като сенки
сиви, безразлични дни.
Тъжно-есенен септември
под прозорците лежи.
Подминават непознати
стъпки твоята врата...
И се влюбваш в тишината
като в приказна жена.
Покорен, й се отдаваш
и се радваш, че си жив.
Колко малко ти остава
да си истински щастлив...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.