Еднакъв е пътят до всички последни пристанища,
за които копнее човекът, но никога не достига -
малко по-дълъг от един живот разстояние
(все едно - с няколко века или с няколко мига...).
ПОДВОДНА СКАЛА
Ти дебнеш тайно ден и нощ
самотните мореплаватели -
прицелен в дързостта им нож,
скрит зад усмивка на приятел.
Когато каменната твърд
се впие в крехката им броня,
ти имаш друго име: смърт...
Вълните векове отронват
от тебе песъчинки скришно,
а океанът ги разтваря...
Но някой ден ще се взривиш
от насъбраната му ярост
и ще те надживеят те -
самотните мореплаватели
в едно усмихнато море
без плитчини и без предателства.
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.