Каква нежност
има в нещата,
които ни издигат
от тъмнините...Хелмут С. Милетич
* * *
По стръмната пътека на живота,
ако намериш някога спокоен пристан,
където без тъга да коленичиш
за глътка тишина - като в параклис
и със очи, обърнати навътре,
за миналото да помолиш прошка
от бъдещето...
Направи го.
И нека покрай тебе преминават
забързани нозе на ветрогонци,
поискали по-скоро да достигнат
до билото, където свършва пътят...
За тайнствения смисъл на живота
попитай ти тревицата, която,
безшумна и безумно упорита,
след тежките им стъпки се изправя
с лице, окъпано в роса и слънце...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.