Докато търси път
през тайнствените сенки на нещата,
душата ми прониква в тях,
изпълва ги със себе си...Не се учудвай,
ако ме познаеш в скитника,
отчупил късче от луната
вместо хляб...
* * *
По слънчевата стълба към небето
ще тръгна някога с коси от вятър
и бавно ще събличам греховете си,
ще ги захвърлям долу, на земята;
магия светла ще изпепелява
натрупаните болки и копнежи
и все по-малко ще ме притежава
на тъмната ти страст водовъртежът...
Но знам, че и сред райските полета
ще ме открие мъж с очи еленови -
по слънчевата стълба до небето
ще дойдеш някога, за да ме вземеш...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.