Защо разпиляваш трохи от душата си
на живота по калните пътища?
Нима се надяваш по следата им тънка
някой ден да се върнеш при себе си?...
* * *
По острието на битието
преминаваме, както можем.
Хляба ако печелим честно -
друг разполага с ножа.
В своя миниатюрен Космос
всеки сам е избрал да бъде
кротък и примирен затворник
с доживотната си присъда.
Щастие ли? Въпрос на навик -
навреме да изплатят заплатите,
децата ни да са здрави,
а също - мама и тате;
да е добра вечерята,
виното да е тежко,
приятелите да са верни,
жените да са горещи...
Както плевелите превземат
бавно зидовете кирпичени,
тъй в душите ни уморени
пуска корени безразличието.
Как копнея да сме различни,
да забравим за правилата...
Прошепни две слова: "Обичам те!..." -
и ги хвърли на вятъра...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.