На баща ми -
заради онова незабравимо лято,
когато заедно се изкачихме
до пиринските езера.Когато ежедневието
се опита да ме засипе
със своята незначителност,
мислено се връщам там.И на душата ми става светло...
ОДА ЗА ПИРИН
Там слънцето се ражда от тревите,
окъпани във сребърна роса,
като сълза са чисти там реките
и въздухът ухае на смола...
Там песента се лее нашироко -
лети от хоризонт до хоризонт
и вечерта изплува звездоока
от пазвите на северния склон.
Там дишаме отблизо свободата си
и си говорим с птиците на глас...
От сините очи на езерата
ни се усмихва Бог, повярвал в нас.
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.