Поетите умират млади.
Изгарят в своя собствен огън.
Понякога изглеждат странни,
но просто иначе не могат.И да се посребрят косите им,
да омъдряват не умеят.
Не бързайте да ги вините -
те просто истински живеят.Невръстно стихотворение
* * *
Остаряват поетите, боже, как остаряват!...
Стават страшно начетени, стават мъдри и
праведни.
Зад красиви метафори, зад излъскани рими
са заключили страстите (ако още ги имат).
И не удрят по съвести - удрят само по масите
и, отчаяни, трошат... не главите си - чашите...
Но докато грешат с театрална мимика,
но докато мълчат и наум проклинат
на средата на пътя между бога и дявола -
остаряват поетите, остаряват...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.