Не завиждай
на отлетелите птици.Те никога няма да разберат
самоубийствената красота
на есенните дървета...
ОДА ЗА ДЪРВОТО
Обрулено от ветровете
и осланено от сланите,
то оцелява, без да пита
дали ще има друга пролет,
в която клони да разлисти,
дали ще се завърнат птиците,
които шумно отлетяха,
усетили вкуса на есен
и струваше ли си цъфтежът,
щом плодовете му изгниха
и станаха храна за червеи...
Дървото гали мълчаливо
небето с черните си пръсти,
а корените му си шепнат
с пръстта...
Животът
продължава -
отвъд зелената илюзия
и есенната златна смърт,
споходили листата...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.