Върху шахматната дъска
на битието
Бог не винаги избира
белите фигури...
* * *
Очите ли помръкнаха от взиране,
душите ли от мъка се огънаха,
че в стръмното на пътя се препънахме,
оставихме живота да ни мачка
между ръцете си
като откъснат цвят...
А бяхме от мечтите си на крачка...
Защо се върнахме назад?
От чисти извори
е тръгнала реката,
преди в корави бентове да спре
и да умре,
превърната във блато...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.