А бяхме ангели,
преди да се преродим в плът -
за страдание и грях...
* * *
Нека пъплят дните сиви
като облачни стада...
Нека някой друг загива
в бой за хляб и свобода;
друг в небето да пътува,
да изкачва върхове;
друг - разпнат - да изкупува
всички земни грехове...
Ти си рухналият лебед
със подрязани крила,
ти си тъмната победа
на мига над вечността -
ако излетиш нагоре,
после падаш отвисоко
и изгаряш метеорно
като млад, наивен бог...
А на метър под земята
червей кротък и добър
с нетърпение очаква
да вечеря с твойта смърт.
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.