Към реката,
морето,
небето,
дъжда
и отново...
Толкова трудно
изворът се завръща
при себе си...
* * *
Не се съпротивлявай на дъжда.
Когато дъжд внезапен те застигне
и съблече от тебе топлината
на лятото и в миглите вплете
дъха на колендро и близка есен,
не се съпротивлявай на дъжда...
На вятъра не се съпротивлявай.
Когато настървено се опитва
от устните ти жадни да изтрие
следите на предишни чужди устни
и от лицето със ръка вълшебна
да заличи печата на тъгата,
на вятъра не се съпротивлявай...
На болката не се съпротивлявай.
Когато връхлети като стихия
в душата наранена, приеми я...
Когато много бавно си отива
заблудата, че любовта е жива,
на болката не се съпротивлявай...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.