Когато слънцето те целува, не вярвай, че го прави
от любов. То целува така и ония, които са слепи
за светлината. Когато звездите ти сочат пътя,
не вярвай, че го правят от любов. Те светят така
и над ония, за които няма път. Когато жена
ти казва "Ела!...", не вярвай, че го прави от любов.
Това е просто порив на живота
за самопродължение чрез нея.
* * *
На ръба на пропастта
няма място да се питаш
дали пътят през скалите,
който тук те е довел,
е бил верен или грешен.
На ръба на пропастта
нямаш време да решаваш
да се връщаш ли обратно
по пътеки непонятни
към далечното начало...
На ръба на пропастта -
безпощадна и голяма -
можеш да избираш само
между полет и падение...
Но където и да стигнеш -
дъното или небето -
тялото незащитено
е единствена мишена
на змиите
и боговете...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.