Какво не бяхме предвидили?
Трябваше да говорим за това,
преди да заспим...Янош Пилински
В жестоката зима
на 1996/97 година,
когато по магазините
нямаше хляб,
нахраних дъщеря си
със стихове...
НА ДЪЩЕРЯ МИ
Малка моя,
ти нямаш вина
за всички вини по света,
но техният черен печат
върху дните ти ляга -
като сянка на ястреб
над току-що набола трева,
като облак над цвете...
И няма къде да избягаш.
Тази шарена кръпка
върху твоето вехто палто
е прозорчето, през което
всеки ден бедността ме поглежда
и протяга ръка
да краде от панера за хляб
и последните ми трохи надежда...
Малка моя,
аз не мога да ти обясня
защо са за други
накичените витрини.
Ти си умна и хубава,
и добра... Ти си първа в класа,
ала не е достатъчно,
за да ги имаш...
Ако заедно с мене
докрай своя път извървиш
в тази проклета от Бога
и забравена от света държава,
може би никога
няма да ми простиш,
малка моя...
И може би ще си права.
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.