В началото бе вярата, че снегът е бял.
После дойде съмнението,
че той е пълен с отблясъци и нюанси.
Накрая дойде откритието,
че снегът всъщност е вода.
Никога повече снегът не можеше да бъде бял...
НА ДРУГИЯ ДЕН
Близо беше върхът... Изплува на хоризонта
като пустинен мираж острието му синьо...
Спряхме за отдих. Разседлахме конете
и надигнахме мехове с черно, искрящо вино.
Цяла нощ пихме и пеехме за победата.
Гласовете ни силни продраха съня на небето.
После превързахме раните и набързо погребахме
своите мъртви -
преди да
е станало светло...
А във утрото,
с поглед размътен и с натежала глава,
разбуден от нервния тропот на конски копита,
на средата на пътя
Водачът внезапно ни спря и попита
за цената и смисъла на целта...
Мълчаливи и мрачни, освободихме конете...
Изплющя по гърба им последен,
прощален камшик -
сами да препуснат нататък...
Нататък, където
не достигнаха нашите грешни, човешки души...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.