Черни въглени - очите ми -
огън ги изгаря.
Тежък водопад - косите ми -
не им хващай вяра!Можеш да ги приласкаеш
и да ги отминеш...
Влюбиш ли се - ще останеш.
И ще е завинаги.
* * *
На червей пеперудата прилича,
оголена от пъстрата си риза.
Звездите са безсмислени съвкупности
от атоми, погледнати отблизо.
И Господ би изглеждал прозаично,
когато слезе долу, на земята...
Неземна и далечна ме обичай,
за да ме имаш...
Другото е вятър...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.