Птичи ли пулс ускорен
имаха тези, които отлитаха млади?Блага Димитрова
МОНОЛОГ НА МЪРТВОТО МОМИЧЕ
Аз на живите всичко прощавам сега.
Колко дребни изглеждат отгоре!
Как пълзят върху старата, грешна земя
като мравки... А всъщност са хора!
Всеки своята мъничка правда на гръб
като зрънце просо е понесъл
и върви на живота по тънкия ръб
смешно-тъжен и тъжно-весел.
А Земята безспир се върти и върти -
като пумпал в ръце на хлапаче.
И не знаеш, когато замръкваш щастлив,
ще посрещнеш ли утрото плачещ.
И не знаеш къде, докога и защо
свършва твоята кратка пътека -
върху връх покорен или в топло легло
ще притихнеш, забравен навеки.
На душите в спокойната, вечна река
ще се влее душата ти скрито...
И над живите долу простираш ръка -
да ги пазиш от тях самите.
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.