На Стефан Цанев -
заради "Мравки и богове".
МОНОЛОГ НА НОЙ
Те всички са мъртви, Господи -
и праведните, и грешните.
Морето оглозга костите им,
а верен другар им беше...
Защо избра мене, Господи,
на Земята да те заместя?
По-добри ли ще станат хората?
Плътта им - от кал замесена,
а душите им - искра Божия,
готова да ги остави...
Господи, ако ти не можеш,
аз ли ще ги поправя?
Нека сами да вървят нагоре -
като цвете към светлината.
Прости им...
Или
разбий този кораб
и забрави Земята...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.