Един мъдрец попитал учениците си
защо съществува смъртта.
- За да се боим от Бога - отговорили те.
Мъдрецът се усмихнал:
- Смъртта съществува, за да ни научи,
че докато сме живи,
винаги можем да започнем отначало...
МОНОЛОГ НА СМЪРТТА
Мое момиче,
всички идват при мене.
Аз съм последната гара
на всяко пътуване.
Някои ме наричат "край",
други - "вечност",
но еднакво не ме познават
и се страхуват...
Нека мислят,
че съм алчна или жестока,
че не подбирам жертвите...
Нищо лично.
Мило дете,
аз не познавам болката
(в това отношение
с живота сме тъй различни...)
И не вярвай,
че им крада душите.
Те са части от Космоса
и понякога си отиват...
Аз съм само покой.
Останалото - мечтите,
тъгата и мъдростта -
завещах на живите...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.