- Аз те опустоших...
Превърнах всички твои стремежи, амбиции,
желания, страсти
в една единствена, изгаряща,
несравнима с нищо Жажда -
казала Пустинята. -
Още ли не вярваш, че съм вечна?...
- Не вярвам -
отговорил Последният човек,
миг преди да издъхне. -
В теб има извор...
* * *
На Георги Константинов
"Миражите, обсебили очите ви,
са дяволски деца на светлината -
родени от тропическото слънце
и от дъха на жадните ви устни..."
Тъй казваше водачът на кервана.
Но ние продължавахме нататък
и като змии лазехме през дюните
към синьото на своите оазиси...
Не вярвахме
във вечността на пясъка.
Окото на пустинята
е кладенец...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.