На щастливците,
които умряха,
преди да узнаят
цената на оцеляването...
НЕНАПИСАНА СТРАНИЦА
ОТ ДНЕВНИКА
НА КОРАБНИЯ МАГЬОСНИК
Реших да направя бяла магия,
но само на черна ме бяха научили.
Размесих добрата и злата стихия
и някаква сивота се получи...
Натегнаха облаци над хоризонта
и слънцето скриха, а дъжд - нито капка.
Заредиха се дните ни монотонни,
часовникът спря... после тръгна обратно.
Залюля ни морето на раменете си
не с жесток ураган - с тихо мъртво вълнение
и сгрешихме посоката... Ужасени усетихме
как омекнаха гордите ни колене...
И се втурнаха да напускат кораба
плъховете - до вчера кротки.
Най-смелите полетяха зад борда.
Най-страхливите ги изяде котката.
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.