Усмихвам се.
Сянка на сянката ми,
огледалото плаче...
ЛИЧЕН МОТИВ
Аз свикнах да живея без надежда
и в жестовете да не ми личи...
Най-верният приятел ме поглежда
от огледалото с разбиращи очи
и пак захвърлям личната си болка
в лицето му... Докато някой ден
най-верният приятел зад стъклото
ще стреля в себе си,
а ще улучи мен...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.