Умора на вълни приижда -
тъгата се удави в нея.Ще оцелея...
ЛЕГЕНДА ЗА ЕЛДОРАДО
Навярно си била красива ти...
Прегръщала си страстно и пенливо
откъртените камъни по пътя си
и те са те дарили с песъчинки
от скритото в утробата им злато.
А ти си го заровила в дълбокото.
Превърнала си го във слънчев прах
по миглите на езерния бог.
Преди да се явят златотърсачите...
Днес те преравят пясъка и тинята.
И наносите стават брегове.
Прозрачното око на твоя извор
от тежките им стъпки ослепява.
А златото ти се превръща в пръстени
по пръстите на нечии жени.
Разнася то световната ти слава...
Но езерният бог те е оставил.
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.