...Защото идва мигът,
в който душите ни си припомнят
времето, когато са били ангели,
когато са се скитали между звездите,
далеч от всякое страдание и болка,
и, познали свободата на безсмъртието,
са се чувствали богоравни...От този миг нататък
нищо не може да ги задържи
върху грешната земя...Дори и ти, любов...
* * *
В памет на Нели
Когато телата се раждат...
Писък на болка и жажда
раздира Всемира,
когато телата се раждат.
Когато телата се сливат...
Стон тишината ранява
в любовна забрава,
когато телата се сливат.
Когато телата умират...
Викът върху устните спира
и лъхва покой от Всемира,
когато телата умират.
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.