С очи уморени, отдавна не търсим
великия смисъл на всяка случайност
и вече не помним завета на мъртвите,
с кръвта им написан:
"Животът е тайнство!"
* * *
На Цветан Спасов
Когато идеалите
ставаха идоли
от мрамор,
от бронз
и от глина,
и "светлото бъдеще"
се стопяваше
и ставаше
"черно минало",
когато венците,
прикрили челата ни,
не бяха ни лаврови,
нито трънени,
когато замръквахме
между предатели
и не вярвахме,
че ще осъмнем,
от бесилки и кръстове,
от стрелбища и клади
се завръщаха
мъртвите -
неистово млади,
окървавени
и страшно усмихнати,
за да кажат на живите:
"Победихме!..."
И челата им ставаха
върхове и мишени,
но смъртта им ги правеше
почти съвършени
-
недосегаеми,
каменолики,
с нещо трагични
и с нещо велики...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.