Душите ни са приковани към телата -
с веригите на болката,
с въжетата на спомена
и с нишката на някаква надежда...
Иначе отдавна щяхме да се върнем
в Градината на Бога -
и никакъв закон за гравитацията
не може да ни спре...
* * *
Кога започва бавната ти смърт?...
Когато всяка сутрин се събуждаш,
обсебен от мъчителното чувство,
че този ден е вече изживян,
че изгревът за теб не крие тайни -
приятели, предатели, случайности -
реди ги мисълта като на длан...
Когато се опитваш да приемеш,
че за промяна вече нямаш време
и тръгваш по утъпкания път,
но както червеят плода разяжда,
така в гърдите ти разпалва жажда
за други измерения духът...
Оттам започва бавната ти смърт.
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.