Родени сме да грешим и да се надяваме.
Затова сме човеци...
Ако бяхме безгрешни, щяхме да бъдем богове.
* * *
Кое прониква в сетивата
и към сърцето ти пълзи,
отровни паяжини мята
в кошмарни нощи, в мрачни дни -
оплита чувствата, мечтите
и им отнема радостта,
и на надеждата в очите ти
гаси добрата светлина?
Страхът е тежката Голгота,
която извървяваш сам;
проклятието на живота
и твоят грях, и твоят срам...
Страх - от безсъниците нощем
и от покоя на смъртта;
от грешки, за които още
изкупваш своята вина;
от бедността, от самотата,
от болката, от старостта,
от упреците на децата ти...
И от високата цена
на всичко преходно и дребно,
случайно придобило власт
над Вечната душа във тебе
до сетния й земен час...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.