Душата ми е грешна, но умирайки,
пръстта ще нарани ли с безразличие?Анета Божидарова
* * *
На д-р Валя Порожанова
Как стене вятърът навън,
свисти в косите на тополите
и слънцето е само сън
на облаци...
А уж е пролет...
В прозорците ще плисне дъжд
и сивотата ще измие,
и пак ще грейне изведнъж
светът...
И ще си спомним ние,
че още стават чудеса...
Но не в часа на суховея,
когато кратка е смъртта,
а дълъг - пътят ни към нея
и всички земни тържества
са мост към утрешни разпятия...
Не господари на света
сме ний,
а роби на съдбата си.
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.