Веднъж в нашия град дойде цирк.
На цирк като на цирк - имаше стрелбище,
сергии с лъскави дреболийки и захарен памук.
Децата се тълпяха
около атракцията на стрелбището -
кукла-палячо, в която се целеха със стрелички.
Рядко някой не улучваше.
Късметлиите получаваха
по едно бонбонче за награда
и си отиваха щастливи...
ИЗПОВЕД НА ЕДИН ШУТ
Стреляйте в мене! Аз съм много удобна мишена -
неподвижен и близък, и ням - като всеки предмет.
В мене се целят за развлечение
или просто - за да си пробват късмета.
Всеки може понякога да не улучи.
И да пръсне сърцето ми може всеки.
В мене лесно се стреля.
Аз съм само усмихната
кукла.
Но понякога страшно приличам
на усмихнат човек...
И тогава грешите. Тогава се целите криво
и куршумът не удря в мишената (тоест във мен).
После плащате гузно и си отивате...
До поредния цирк
и поредния празничен ден...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.