- Защо да воюваме -
казал Мракът на Светлината -
Вгледах се в лицето ти и се влюбих...
* * *
На И. Н.
Има черни слънца -
като черни овце във Вселената -
безкрайно далече
от обитаемите планети.
Те затварят пространството в себе си.
Спират времето.
Ала нямат небе.
И не светят.
Те са там,
докъдето не могат да стигнат
очите ни.
В неизвестни за нас измерения
топлината им влиза.
Ние знаем това.
Но, отчаяно упорити,
им изпращаме смешен
космически повик
за близост...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.