Лъч от падаща звезда -
драскотина по небето.

Бавно слиза вечерта
върху сънните дървета.

Плъзва сянка на жена
по ръба на времената...

После - само тишина.
И сълза във тишината...

web | Равновесие

* * *

Два гласа в теб
отчаяно се борят,
душата ти разпънали
                                    на кръст...
Единият нашепва неуморно:
"Пази оная седма Божа заповед!*
(О, Господи, и ти си пожелал
Мария, годеницата на Йосифа!)
А другият неистово крещи,
че верността е добродетелност
                                          за кучета,
че истинската обич не признава
условни граници
между добро и зло...

А ти мълчиш
и слушаш раздвоен,
докато покрай теб нощта на пръсти
прибира тихо звездната си дреха
и си отива, тайнствено отнесла
в небитието
                                    стъпки на жена...

 


* Не прелюбодействай!

 

 

© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.