Нагоре!
И все по-нагоре!
Към върха
и оттам -
към звездите!...Ала как,
щом проклетият корен
долу, в ниското
пагубно впит е?...
ДРУГАТА В МЕН
Тя не носи в сърцето си товара на дните,
пълни с дребни победи и тъжни провали,
с незначителни битки и чувства прикрити,
душата отвътре до кръв изподрали.
Тя е вечно щастлива - безпричинно и просто,
като първите хора, населили рая,
като светла прашинка в големия Космос,
като искра от Бога, летяща в безкрая...
И се моля ти никога да не я срещаш!
Ако тръгнеш със нея по пътища лунни,
тя така ще обърне в душата ти нещо,
че ще забравиш,
че аз съществувам...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.