Най-страшното наказание
Бог е вложил
в самия човек.Дал му е паметта...
* * *
Да можеше човекът да забравя...
Тъй както пръските на извора
не помнят,
окъпани от слънце и невинност,
че са били частици от градушки
и са беснели в гибелни порои...
И както зърното в земята
няма спомен
за лятото, търкулнато в нивята,
за разлюлените коси на житото,
за блесналото острие на сърпа...
Но ние помним -
помним всяка рана
и всяко зло предателство по пътя,
и думите, изстрелвани от упор
в душите ни,
и всяка малка смърт...
Тъй паметта ни прави несвободни...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.