Това е историята на приятелството ми с една река -
р. Видима, която извира от Троянския Балкан.
Прекарах край бреговете й едно незабравимо лято.
Сядах на някой от огромните мъхести камъни
и си говорех с нея...Реката умееше да слуша.
* * *
Да бъдеш
истински приятел
на реката...
Да чуваш
сребърния смях на рибите
и слънчевите бързеи
възторжено
да ти разказват
притчи за живота...
Да галиш
валчестите камъни
с насладата,
с която галиш
рамо на жена
и тъмната им тайна
да прониква
през порите,
през възлестите вени,
за да остави
в тленното ти тяло
безименно отломъче
от вечност...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.