- Как полетя? -
попитали Икар.- Повярвах...
* * *
Ако някога с тебе сгрешим -
като оня безумец,
Икар, -
непослушали мъдрия
земен съвет на
къртиците,
ще се втурнат от всички страни
настървени чакали,
цял живот изкупували правото
да се смеят над
птиците...
То ще бъде една закъсняла
и тъжна победа.
Вече няма да има въпроси
и всичко ще знаем
-
като в някакъв филм,
който много отдавна
сме гледали
и не помним началото,
но спокойно очакваме
края...
Разпиляхме на дребно
вяра, талант
и късмет -
завъртяха се лудо,
като в дяволски
бързей потънаха
в ежедневни победи
със тежкия вкус
на кафе -
ароматна възбуда
с горчива утайка
на дъното.
Ще се срещнат телата ни мълчаливо,
а душите ни
ще крещят неистово:
В този свят,
не по нашата мярка създаден,
в този свят на инфаркти и рискове,
виновни ли сме,
че искахме
и още искаме
да сме живи?...
© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.