ИЗ "ДУША ПРЕДИ РАЗПРОЛЕТЯВАНЕ"
*
Голо рамо -
вместо презрамки
слънчеви лъчи.
*
Боси ходила -
морето на живота
отнесе сандалите.
*
Новородено
спи до реката -
с лице на светец...
*
Златен месец
реже тънък процеп
между два свята.
*
Черно и бяло -
граници в цялото
въздишат.
*
Зората облече
вазата и момичето
в светлина.
*
Удавник хвана
четирилистна детелина
вместо сламка.
*
Самотна медуза
танцува като за
последно...
*
Вятър издува
морето и водата
зачева есен...
*
Изчистено стъкло
от пресушена сълза -
наднича охра.
*
На чардак черга -
ясни цветове режат
времето на райе.
*
Об(л)ича бръшлянът
голи дънери бавно -
безусловна любов.
*
Пъпки в зачатък
от есен до пролет -
бременни храсти.
*
Мъх, постилащ
стари керемиди,
пие жадно влага.
*
Влюбен мим
пламъци издиша,
размрази реката.
*
Вятърът облича
бавно ледена кошуля
на реката.
*
Остър снежец
реши буйните коси
на водопада.
*
Пещери от скреж
дишат във спиралите
на пространството.
© Уляна Паскалева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.01.2011, № 1 (134)
Други публикации:
Уляна Паскалева. Душа преди разпролетяване. 2010.