В ПОЛУНОЩ
няма страшно
мъничък мой
всичко страшно
е станало много отдавна
войната между кентаврите и лапитите
потъването на Атлантида
изригването на Кумбре Виехо
очовечаването на последния лемур
Бог ненавижда свойте кошмари
това е сън
на други очи
няма страшно плачещ мой
страхът отлетя
през главата на кръста
в подножието
новите кръстоносци
разсичат призрака
на своя ад
Бог ликува
в дръзките си единородни
няма страшно
пораснал мой
полунощ е
звездите спускат
женски люлки
за силни мъже
© Снежана Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.05.2006, № 5 (78)