Силвия Чолева - Планината

ПЛАНИНАТА

Планината
Любими
Тук всички сме инкогнито
Линда Франс

И аз
бледа като англичанка
влюбена в Изтока почти
колкото в любимия си
и аз
като в стихотворението й
внимателно се вглеждам
в стъклата на прозорците
откривам някакви следи
във всеки двор с градина
който ми напомня
градините на детството
клечането над червеи и мравки
игрите
тяхната недоизказаност
разтварянето на високите треви
подобно къща
която се открехва бавно
за да открие скъпоценностите си
и после се затваря
завинаги

Опитвам се да разпозная
поляната където сме лежали
и онзи камък върху оголения към небето склон
съзвездията ни се струваха неземно близки
през прохода нагоре
през цигарения дим

изчезнал
както на Изток чезне
нощта и се явява
слънцето

От мястото където днес стоя и гледам
до планината може да се стигне
с ръка
и без бинокъл или друго средство
да се завърнат
усещанията
и тази алергична миризма на май
и разточителствата на ръката ти

Аз нямам тайни
както англичанката
защото всичко върху мене е изписано
и се чете