Силвия Чолева - Оригами

ОРИГАМИ

Внезапно изчезва необходимостта
да споделяме миналото
и да търсим
из снежните зали
дори намек
че нещо е стопляло
голите стени

с празни квадрати по които
се разпознават портретите
в неясната светлина от
безрадостни прозорци

сенки на обитатели
в бални рокли и фракове
с полепнал скреж
лай без звук

сенки на кучета
и ловни трофеи
овъргаляни по паркета
в любовта
в смъртта

Кой
ще се появи от тъмния ъгъл
Кой пали
загасналата камина
Кой отваря
заключената врата

Няма да разбереш
Няма да разбереш
защо зимата се завръща
всеки път по-крехка
всеки път по-безжизнена
като спомен

защото няма нищо за разбиране