Силвия Чолева - На границата

НА ГРАНИЦАТА

Между нас
разстоянието се разшири
пластовете се нагънаха
гигантски планини
израснаха мигновено
и още по-дълбоки
цепнатини в земята се спуснаха

непреодолими прегради
пълни със страх
с мълчание
с нощи без луна и без любов
с осветени от пламтящи тела нощи
и с дълги самотни дни
от които само следобедите
са достатъчни да те удавят
в тъга

Мислиш ли че ще оцелеем
след тези внезапни опустошения
ще преодолеем липсите
както малката ти раничка
с върха на езика лекувах
както незарастващите Му
нелечими още кървят

Стоим вцепенени
раздалечени
без да се виждаме
от двете страни всеки
сам
и надвесен над лавата долу
сам
и нагоре вдигнал глава

Над грамади от камък
прелита балон
но телата ни са изхвърлени тук
за да се намали тежестта
като чували с пясък
и в празния кош
се настанява Ангелът

Нажежени пръски
магма от бездната
се издигат
ослепяваща сърцето паст
изпод краката
несигурни камъчета
ронят се падат
преди надолу
преди там
преди

Студени снежни пера
само няколко
над уморените ти слепоочия
леко се спускат
за да напомнят

това не е краят