Стефан Балтов - Юрайзън

ЮРАЙЗЪН

Стефан Балтов

Две фигури се движеха нагоре по стръмната пътека, окъпани в светлината на пролетното слънце. Между тъмнозелените борчета, растящи безредно от двете страни, имаше сиви камъни и прашни буренаци, хвърлящи резки сенки. Двете фигури пъхтяха и се задъхваха, навремени спираха и триеха потта от челата си. Високо над тях в тъмносиньото небе се изрязваше бронозовосивият силует на далекопроводен стълб. Ярките отблясъци от стъклените изолатори хвърляха светли петна върху грубия метал.

Едната фигура беше на мъж с червеникава носна кърпа, вързана на четири възела върху оплешивяващо теме. Мъжът беше облечен в протрита дочена куртка с голямо петно от пот на гърба, стари панталони с увиснали джобове и черни платнени обувки с гумени кръгчета, залепени отстрани. Върху кръгчетата бяха щамповани надписи "Warrior - China". Връзката на едната обувка беше виолетова, а на другата - розова, с петна от нещо като грес по нея. Яката на ризата, подаваща се над износената куртка, беше проядена от пот. Лицето на мъжа беше набраздено от дълбоки бръчки и рошави вежди висяха над потъмнели, сякаш посипани с прах очи.

Спътникът му беше ангел. Беше облечен в бяла роба, стегната с копринен пояс на кръста, а дългите му бели криле висяха отпуснато край тялото и се влачеха по земята. Мръсните пера в долните им краища метяха праха, изпочупени и със забили се в тях трънчета и сухи клонки. Ангелът пъхтеше, по червендалестото му лице течаха мътни ручейчета пот и превръщаха светлата му къдрава коса в безпорядък от влажни кичури.

- Винаги ме е тормозило неясното чувство на безпокойство - изведнъж каза мъжът - и то не просто безпокойство, свързано с ежедневни неприятности, а едно такова... - той направи неопределен жест с ръка.

- Ти трябва да вярваш... - ангелът се спъна и крилете му подскочиха, закачайки клонките на скоро напъпил храст край пътеката. В праха се отрониха няколко пъпки. - Не вярваш ли... - той направи жест, с който искаше да покаже колко лошо е, ако не вярваш.

- Още малко и ще стигнем - отвърна мъжът и вдигна поглед към пролетното небе. Черната изолация на далекопроводните кабели го разрязваше на дълги синьо-бели ленти. Чуваше се песента на птичките, смесена с бръмченето на високото напрежение.

- Колко волта е? - попита делово ангелът.

- Двайсет хиляди - отвърна мъжът.

- Ще свърши работа - ангелът избърса потта, която се стичаше в очите му с ръкава на робата.

- Сигурен ли си?

- Не ми е за пръв път - измърмори ангелът, - ето, дръж това... - той подаде малко клонче на мъжа - като ти кажа, започни да го размахваш и не спирай, докато не ти дам знак. Ясно?

- Ясно - смънка мъжът. Той пое клончето с трепереща ръка - а дали... не е опасно?

Ангелът го погледна презрително:

- От какво се боиш, смъртни човече?

- Не, от нищо, просто така - оправда се мъжът.

- Виж - прекъсна го ангелът и посочи с ръка нагоре, - ето там.

Човекът проследи посоката.

- Къде?

- Малко по-надясно... още малко, до онова облаче... сега видя ли?

Човекът зина.

- Това... Той ли е? - прошепна той страхливо.

- Той е. Само по-тихо. Ела още малко нагоре... хайде сега, започни да махаш с клончето.

Мъжът започна несръчно да размахва клончето из въздуха. От далекопровода се отделиха малки светли точки и се завъртяха около него.

- Какво е това? - попита човекът шепнешком.

- Шшшт - изшътка му ангелът, - ампер-мухи. Млъкни и не спирай да махаш.

Известно време мина в мълчание. Роякът ампер-мухи се виеше около клончето. Ангелът седна уморено на земята и започна да почиства перата си от трънчетата и клонките. Топъл въздух с миризма на бор изпълни въздуха с благоухание. Фигурата на човека започна да променя очертанията си и тъмни кълбовидни форми се сгъстиха около главата му. Бръчките по лицето му се изгладиха, раменете му се изправиха и петната по розовата връзка на обувката му започнаха да избледняват. Възлите на носната кърпа върху главата на човека се развързаха и кърпата се свлече, откривайки гарвановочерни лъскави къдрици.

- Ръката ми изтръпна - оплака се младежът.

Ангелът вдигна глава и го погледна със светлите си очи, покрити с фина мрежа от кръвоизливи. Той прекара ръка през влажната си коса, при което ръкавът на робата заискри от съприкосновението с ореола около главата му.

- Стой! - изкомандува рязко той. Младежът отпусна ръка с облекчение, а ампер-мухите се разпръснаха и се разтвориха във въздуха. - Как се чувствуваш?

- Странно - призна младежът, като разкърши рамене и завъртя глава - за пръв път от много време насам не ме боли гърба и освен това... - той разгледа ръката си - ...я, няма бръчки - той вдигна радостно изумения си поглед към ангела - да не би...

- Да - кимна ангелът. - Отново си млад.

- Не може да бъде! - извика младежът. - Не може да бъде! - той подскочи и размаха ръце. - НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!!!

- Внимавай само да не излезеш изпод далекопровода - предупреди го ангелът, - защото ще те види и тогава тежко и на двама ни.

- Няма - каза радостно младежът. - Но как стана това?

- Чудеса стават единствено под далекопроводите - каза му ангелът, - екранират, нали разбираш - обясни той. - Докато си под далекопровода, няма страшно, но излезеш ли, ще трябва да се простиш с това, което ти дадох.

- Значи - изясни си младежа - тук отдолу мога да правя каквото си поискам, така л...

В същия миг ангелът и младежът се превърнаха в изгорели парцали плът от силната светкавица, която удари от чистото пролетно небе. Разнесе се оглушителен гръм, из въздуха се разлетяха овъглени пера и плавно се спуснаха върху изсъхналата прашна трева, останала от предишни есени. Възцари се тишина, нарушавана само от цвъртенето на буците месо, заменили жуженето на високото напрежение. Птичките из околните дървета и храсти, замлъкнали уплашено, започнаха да се обаждат. Пробяга бездомно куче.