Палми Ранчев

ЗАЕДНО

Луната над мен: кръгла, бяла.
Свети страшно. Бавно се отдалечих.
Завих зад ъгъла. В тъмното.
Там вече нямаше луна.

Не се виждаше дори небето.
Още по-страшно. Дъхът ми -
острие в гърлото - боде ме.
Ръце отвсякъде ме душат.

Връщат ме обратно. И как да разбера
дали луната ме предупреждава
за истинска опасност. Или само
ми се блещи, озверяла от самота.