Палми Ранчев - За последен път

ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ

Хавана, Малекон

Казваше се Карла - бяла,
а твърдеше, че била мулатка.
Тук всички са мулати. Сочеше наоколо,
Където бяхме само двамата.

Взе парите, без да ги брои - запомних жеста.
В посадата повтаряше: Но термина!...
Но термина!... Но термина!... Но термина!...
Говореше на потната ми шия.

Чувах я с цяло тяло - и не свършвах.
Накрая Карла свърши.
Скоро всичко свърши.
Изчезнаха дори следите от телата.

Тогава се уплаших, че няма да изляза
Никога от стаята и спомена.
От влагата и миризмата.
От чувството, че за последен път живея.