Палми Ранчев - Небитие

НЕБИТИЕ

Надвиквам двама - говорят. Не се чува.
Надвиквам страха си. Страховете
на всички наоколо. Не се чува.
Надвиквам желанието да ме разберат.

И своето - да се разбера. Не се чува.
Надвиквам писъка, с който политам.
Не зная къде. Не се чува. Викам, викам,
викам. Както никога вече няма да мога.

Не се чува. Не се чува. Толкова не се чува.
И кой да каже отлита ли ми душата,
свисти ли ми край ушите. Ако вятър
насрещен задуха. Не се чува. Не се чува.