Петър Николов - Писмо до татко

ПИСМО ДО ТАТКО

Петър Николов

Напоследък мълча. Зъбите ми са като глетчери. В новините няма нищо странно, а времето е винаги последващо. Навън става късно. Всеки ден все по-рано. Всеки ден е все по-късно.

Пощальонът разпръсна отлаганите писма и вятърът ги прочете безскрупулно. Някак тягостно тръсна запалената си цигара и ни подаде листите във въздуха. Неесенни, простосмъртно бели, истински детски чаршафи от пружиненото ми легло. Искам приказка, татко! Искам приказка! Прочети ми, преди да заспя!